Съгласно принципа замърсителят плаща замърсителите поемат разходите, свързани с причиненото от

Съгласно правилото " замърсителят заплаща "  замърсителите поемат разноските, свързани с породеното от тях замърсяване. Но това невинаги е по този начин в Европейски Съюз, както се показва в оповестения през днешния ден отчет на Европейската счете палата (ЕСП). Въпреки че, правилото като цяло е отразен в политиките на Европейски Съюз в региона на околната среда, неговият обхват остава непълен и той се ползва неравномерно в другите браншове и страни членки. В резултат на това инспекторите показват, че за финансиране на дейности по разчистване от време на време се използват обществени средства, а не средствата на замърсителите. В Европейски Съюз близо 3 млн. обекта са евентуално нечисти, основно от промишлена активност и отнасяне, както и от изхвърляне на боклуци. Шест от всеки 10 повърхностни водни обекта, като да вземем за пример реки и езера, не са в положително химично и екологично положение. Замърсяването на въздуха — най-големият здравен риск в Европейски Съюз — също по този начин поврежда растителността и екосистемите. Всичко това създава значителни разноски за жителите на Европейски Съюз. За да се реализиран амбициозните цели на Европейски Съюз от Зеления пакт по ефикасен и обективен метод, замърсителите би трябвало да заплащат за породените от тях екологични вреди, сподели Виорел Щефан, членът на Европейската счете палата, отговарящ за правенето на отчета. Досега обаче прекомерно постоянно се постанова европейските данъкоплатци да поемат разноските, които замърсителите е трябвало да платят, посочи той. Одиторите откриха, че правилото " замърсителят заплаща " е един от главните правила, залегнали в законодателството и политиките на Европейски Съюз в региона на околната среда, само че той се ползва неравномерно и в друга степен. Докато Директивата по отношение на излъчванията от индустрията обгръща най-замърсяващите съоръжения, множеството страни членки към момента не търсят отговорност от промишления бранш, когато разрешените излъчвания предизвикват вреди на околната среда. Директивата също по този начин не изисква от предприятията да поемат разноските, свързани с въздействието на остатъчното замърсяване, което възлиза на стотици милиарди евро. По сходен метод законодателството на Европейски Съюз в региона на отпадъците включва правилото " замърсителят заплаща " да вземем за пример посредством " разширена отговорност на производителя ". Одиторите обаче означават, че постоянно са нужни обилни обществени вложения за превъзмогване на дефицита от финансиране. Замърсителите също по този начин не поемат цялостните разноски, свързани със замърсяването на водите. Домакинствата в Европейски Съюз нормално заплащат най-вече, макар че употребяват едвам 10 % от водата. Принципът " замърсителят заплаща " продължава да бъде сложен за използване при положение на замърсяване, породено от дифузни източници, и по-специално от селското стопанство. Много постоянно замърсяването на обекти се е случило толкоз от дълго време, че замърсителите към този момент не съществуват, не могат да бъде разпознати или подведени под отговорност. Това по този начин наречено " безстопанствено замърсяване " е една от аргументите, заради които Европейски Съюз е трябвало да финансира планове за премахване на замърсяване, вместо разноските по него да бъдат платени от замърсителите. Още по-голям проблем съставлява фактът, че обществените средства на Европейски Съюз също са били употребявани в несъгласие с правилото " замърсителят заплаща ", да вземем за пример когато органите в страните членки не са съумели да ползват законодателството в региона на околната среда и да накарат замърсителите да заплащат. На последно място, инспекторите акцентират, че когато предприятията не разполагат с задоволително финансово поръчителство (напр. застрахователна лавица, покриваща екологичната отговорност), съществува риск разноските за разчистване на околната среда в последна сметка да се поемат от данъкоплатците. До момента само седем страни членки (Чехия, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Португалия и Словакия) изискват да бъде предоставена финансова гаранция за някои или за всички екологични отговорности. На равнище Европейски Съюз обаче такива гаранции не са наложителни, което на процедура значи, че данъкоплатците са принудени да заплащат и да поемат разноските за разчистване, когато сдружение, предизвикало екологични вреди, изпадне в неплатежоспособност.